|
Котката в сравнение с кучето е била опитомена значително по-късно
Първите сведения за това датират от III хилядолетие пр.н.е., през
който период египетските фараони предприемали грабителски походи
срещу някои богати на злато и слонова кост африкански страни.
Една от тях била Нубия, откъдето била пренесена дивата нубийска
котка, смятаща се за родоначалник на днешното многомилионно
родословие домашни котки. В древния Египет котката била свещено
животно - обявена за богиня на Луната, плодородието и плодовитостта
(наречена Баст и изобразявана с котешка глава). В древни египетски
паметници са открити много балсамирани мумии и статуетки на котки.
Култът на египтяните към това животно се основава на факта, че тя
станала главно действащо лице в борбата срещу мишките и плъховете,
които дотогава безнаказано унищожавали големи количства храна.
Много по-късно опитомената котка попаднала в Азия и Европа.
Отглеждане Днес котката е едно от най-отглежданите домашни животни,
което се обяснява с факта, че почти не изпуска миризма и притежава
природна чистоплътност. Тя лесно се приучава на ред и хигиенни
навици в дома. Достатъчно е на определено място да се постави
сандъче с пясък (или ваничка, постлана с вестници) и малкото коте
няколко пъти да се постави там. В бъдеще то винаги ще ходи по
нужда на това място. Що се отнася до къпането - това е постоянно
задаван въпрос. Отговорът е, че тя не бива се къпе много често
(най-много веднъж на 1-2 месеца). Котката е изключително
чистоплътно животно, което поддържа в изрядно състояние козината си,
като я лиже всекидневно. Чрез лизането на козината тя изпълнява и
друга важна функция - набавя си жизнено важните лецитин и витамини
от групата В. При честото къпане те се отмиват и не винаги могат да
се усвоят от организма на животното.
Хранене Важно условие е още от млада възраст котетата да се приучат
на най-разнообразна храна и да не се разглезват само с месо и риба -
любимото им ядене. Препоръчват се тестени продукти, супи, редки каши,
плодове и зеленчуци, които са богати на витамини. Много полезни са
млечните продукти, които може да се дават заедно с хляба или във вид
на каша. Котката трябва да се храни 2-3 пъти дневно, а малките по-често.
Тези животни са много чувствителни към развалена храна - отказват да се
хранят, получават се храносмилателни разтройства, диария, вялост и други
неразположения. В такива случаи трябва незабавно да се смени храната и
да се потърси помощ от ветеринарен лекар.
За разлика от другите домашни животни с котките никога не е провеждана
задълбочена селекционна работа, поради което при тях има създадени
сравнително малко породи, обособени в 2 групи - късокосмести и
далгокосмести породи.
Късокосместите породи котки се отличават с къс и гладък косъм,
прилепващ плътно по тялото. При тях има голямо разнообразие от окраски.
По-известните породи са: европейска тигрова, европейска мраморна,
южноевропейска, абисинска и сиамска.
Дългокосместите породи котки се отличават с дълъг, нежен като коприна
косъм, който им придава много красив вид. Окраската на космената
покривка също е най-разнообразна. По-популярни са
персийската и ангорската котка.
От дългокосместите породи котки са известни още сибирска, бирманска,
бухарска, китайска клепоуха котка и др.
Домашната котка е типично декоративно животно, изключително
много разпространено из целия свят.
По материали на Journey.bg
|
Зоология и история:
|
По материали на BgVet.com
Котката принадлежи към разред Хищници (Carnivora), семейство Котки
(Felidae). В сравнение с кучето и някои други домашни животни котката е била
опитомена от човека значително по-късно. Първите достоверни
сведения за това датират от третото хилядолетие пр.н.е., през който период
египетските фараони предприемали грабителски походи срещу някои богати на злато
и слонова кост африкански страни.Една от тях била държавата Нубия(дн.Судан).
Така преди пет хиляди години от там е била пренесена в Египет
дивата нубийска котка, смятаща се за родоначалник на днешните домашни котки.В
древния Египет котката е била свещено животно.Смятали са я за "добрия гений на
дома" и Баст-богинята на Луната, плодородието и плодовитостта, е изобразявана с
котешка глава.Всички котки били под закрилата на строги закони.При пожар
стопанинът бил длъжен първо да спаси котката си, а след това да гаси
огъня.Естествената смърт на котката се смятало за голямо нещастие и се
съпровождала с траур, в знак на който стопанинът отрязвал косата или обръсвал
веждите си.
Умрелите котки балсамирали и съхранявали в специални гробници и
храмове, а някои погребвали с големи почести.От този период са намерени много
мумии, а също и старинни статуетки на котки. Култът на египтяните към това
животно се основавал на факта, че то станало главно действащо лице в борбата им
срещу мишките и плъховете, които безнаказано опустошавали дотогава големи
количества зърнени храни.
Много по-късно домашната котка попаднала в Арабия, Индия,
Европа.Днес те са разпространени в целия свят.
|
Забавен тест:
|
По материали на в. Сега
Луда ли е вашата котка?
За всяко вярно за вашата любимка твърдение си пишете по една точка
1. Вашата котка спи по 22 часа на ден и прекарва останалите два часа
в безспирно хранене.
2. Вашата котка държи да дреме на най-изнервящи места, като например в
средата на
кухненската маса, в умивалника или върху току-що изчистения от нейните
косми любим ваш костюм.
3. Вашата котка е егоистична, суетна, надменна, надута, безчувствена
(пишете си по една
точка за всяко от определенията).
4. Събужда ви посред нощ и отказва да спре да реве, докато не я придружите
до паничката
й и седите чинно до нея, докато се нахрани.
5. Унищожава прекрасните коледни украшения със злобно задоволство.
6. Саморазправя се с всяка плюшена играчка с нейния размер или с каквито
и да е било други
домашни предмети, които могат да бъдат възприети като нейна конкуренция.
7. Смята, че е единственият законен притежател на цялата ви собственост.
8. Открито показва презрение към вашия вкус и ви демонстрира всячески, че
сте срам и позор
за нея.
Ако сте събрали повече от 6 точки на този тест - не се безпокойте,
вашата котка е НОРМАЛНА.
|
КОТАРАК/КОТКА
|
По материали на в. Сега
Котаракът:
Той безспорно е личност. При това личност във всички смисли на думата -
силен и независим. Той с достойнство приема вашите дарове, разрешава ви
да го галите понякога и дори може да се каже, че ви обича... по свой начин.
Домът ви е джунгла, дива прерия, горски гъсталак и безкрайно поле, но в
никакъв случай не и скромна гарсониера в най-обикновен град, опитайте се
да свикнете с тази мисъл. Котаракът ви ще се крие от врага, ще се хвърля
като луд върху злите ви чаршафи, ще убива методично наглите пердета и ще
пристъпи към саморазправа с подлите рокли в гардероба ви. Любопитството
на котараците е безгранично. Всеки нов предмет бива отбелязан, подушен,
опълзян и маркиран - ако сте се захванали да ремонтирате, вашият домашен
лъв ще е винаги до вас - ще се вре навсякъде и ще проверява дали работите
както трябва.
Мъжките котки са много доминантни същества - те или ще са водачи на групата,
или пълноправни членове, трети вариант няма. Ако не искате да бъдете просто
слугата, който храни Негово Величество и понася всичките му безобразия
стоически, ще трябва да си изясните отношенията веднъж завинаги.
Ако си въобразявате, че да имате котарак значи да си отглеждате мъничък и
нежен симпатяга, сте много далеч от истината. Котараците са истински
индивидуалисти, независими същества, чиято последна грижа е да лягат в
скута ви да ги галите. Въпреки, че... понякога и това се случва. Идва
нахалникът, скача елегантно в ръцете ви - ето, гали ме! След минута обаче
започва да се дърпа, сякаш го държите насила и офейква да се занимава със
своите си, котарачешки работи. Или пък ще си помислите, че много ви обича,
като идва при вас в кухнята да ви се търка в краката. Всъщност това е
неговият начин да каже - ето ме, виж сега колко съм сладък и нежен, дай да ям!!!
Котаракът е безумно активно животно. Дори на моменти да си вярвате, че
отглеждате мило котенце, дивата, крещяща, фучаща и бясна котарачешка натура
никога не пропуска да се покаже в най-неподходящия момент, като например в
2 през нощта, и то след тежък ден.
И най-страшното - котарашката "маркировка" има ужасяващ аромат, а освен това
е факт, че котараците са по-нечистоплътни от котките. Да не говорим, че всеки
полово зрял котак държи да си маркира територията и нищо не може да го отучи.
Котката:
Тя е много нежна. Не се стреми да налага свой ред в къщата, а се внедрява
във вашето ежедневие с прецизност на федерален агент. Тя ви кара да й
вярвате и да я обичате, привързва се силно към "своя" човек и изразява
чувствата си честно и открито.
Котачката е ужасно чистоплътно същество. Тя може да се мие с часове
докато не приведе козината си в идеален вид. Нея не я интересува, че
само след час козината и отново ще стане ужасно мръсна и ще трябва
процедурата да се повтаря отново.
Вашето опашато момиченце много обича да бъде галено. Тя е готова да
мърка, да се гали и да ви близва по носа по всяко време на денонощието
и няма да ви остави на мира, докато не получи достатъчно настоятелно
галене.
Котешката природа е такава, че тя постоянно, откровено и съвсем
непринудено се старае да привлече вашето внимание, като ползва съвсем
различни трикове за закачки с мъже и жени. Котешкият инстинкт по
отношение на мъжете е нещо уникално и науката все още няма обяснение
какво кара котките да се държат толкова недвусмислено съблазнително с тях.
Когато опре до инстинкта за продължаване на рода, вашето мило създание
става просто невъзможно. Това наистина е най-силния инстинкт при котките,
всяка котка, независимо от възраст и порода, ще направи всичко по силите
си (а те не са никак малко), за да забременее и роди. В какво се превръща
неосъщественото желание? В диви крясъци. Вопли. Ако не предоставите
възможност на котката да прави каквото си иска, когато е разгонена, два
пъти годишно ще ви се наложи да изтърпите нейните сърцераздирателни писъци.
Имате две възможности - да стерилизирате котката, или да й позволите да
стане майка. Ако не знаете - котките раждат котенца. Не сте искали 56 котки?
Тогава се опитайте да се преборите с природата, но отсега да знаете -
нямате никакъв шанс. При всички положения обаче имайте предвид едно -
в неравностойната си битка не бива в никакъв случай да използвате хормонални
средства, те са много опасни за здравето на котката.
|
Из Пътеводител на културологическия стопаджия
|
Мария Груева
189. Мао (котка - кит.). Йероглифът изписва животно, което хваща мишки сред
зърнени посеви. Тъй като пък мишките и плъховете са унищожавали копринените
буби, рисунки на котки са били закачвани по стените, за да предпазват
скъпоценните животинки. В някои части на Поднебесната дори е имало култ
към котките. Другаде са служели за храна. Смята се, че прогонват злите
духове, тъй като виждат в тъмнината. В поезията рядко се споменават,
затова пък доста често са привличали художниците. Но като цяло китайците
възприемат доста по-прозаично това прелестно животинче и никога не са
били мистично или естетски хипнотизирани от него както египтяните и
някои европейци. Забележителна особеност: по формата на зениците на
очите им китайците разпознават часа, което дало повод на Бодлер да
напише една изящна поема в проза, от която ще си позволим малък цитат.
Часовникът
Китайците познават часа по очите на котките. Един мисионер, разхождайки
се из околностите на Нанкин, внезапно открил, че е забравил часовника си и
попитал един малчуган дали знае колко е часът.
Момчето от Поднебесната се подвоумило, но после решително заявило:
"Ще Ви кажа". След няколко секунди се върнало с голяма котка в ръце.
И гледайки я, както се казва, в бялото на очите, без колебание съобщил:
"След малко ще бъде точно дванадесет на обяд". И било точно така. Що се
отнася до мен, то когато се навеждам над красивата Фелин1 - така сполучливо
избрано име, - което прави чест и на нейния пол и е гордост на моето сърце,
ухание на моята душа, било денем или нощем, при ярка светлина или плътен
сумрак, в дъното на прелестните й очи винаги ясно съзирам часа, винаги
един и същ, тържествен, необхватен, огромен като пространството час,
без деления на минути и секунди - един застинал час, който не е отбелязан
върху часовниците и при все това аз го долавям като мимолетна въздишка,
като мълниеносен поглед... Да, аз разпознавам часа, това е Вечността".
Шарл Бодлер
190. Голяма популярност котката придоби и с фразата на Дън Сяопин,
че не е важно дали тя е бяла или черна, важното е да лови мишки.
Струва ни се, че сега сме на етапа, не е важно дали е котка,
въпросът е да лови мишки.
191. В една антикварна книжарница в центъра на Токио младият
продавач, който се ровеше за стари китайски книги, каквито в
Поднебесната не можеха да се намерят, изведнъж каза:
"Обаче китайците, за разлика от нас, са си запазили ци-то2:
Като котката вън." А вън, на прелестно изваяно японско храстче,
бе кацнало изящно синьо-жълто птиче, а рижо-бяла котка, скрита
сред изумрудената трева, се правеше на нехайно-незаинтересована,
вперила жълтите си очи в пустотата, преди да се приготви за скок.
Картинка, достойна за императорска колекция. Пространството
вибрираше от напрежение и се усещаха тласъците на енергията, която
върти света на малкия си пръст.
"Нямам място вкъщи, иначе бих си взел една", каза момчето с тъжните
очи от престижната книжарница в центъра на бляскаво Токио. А онези
с ци-то ходеха през ден на митинги и ревяха, ползваха обществени
тоалетни, с часове се взираха в някоя орхидея или браздите по водата
на езерото, пляскаха карти под уличната лампа, пиеха бира и разиграваха
театъра на перманентната революция. Но момчето знаеше за какво говори.
Някъде отговорно бяха писали, че китайската нация е най-устойчива от
биологична гледна точка. а откъде пък идва тази биологична устойчивост,
питаме ние, и накъде отива. Можем да добавим и "защо"?
|
Котките, тези спящи красавици
|
Поразително е колко време може да спи една котка. Този хищник трябва
да може да мобилизира цялата си енергия за интензивен, но кратък лов
и съответно да може хубаво да отпочине след това. Любовта към
удобствата е важна част от котешкия начин на живот. Повечето котки
спят по 16 часа на ден, като в по-голямата част от времето просто дремят.
Независимо дали котката спи, или бодърства, тя непрекъснато получава
сведения от околния свят. При научен експеримент котка е поставена в
напълно изолирана среда. Направената енцефалограма показва, че макар
да не получава никакви външни сигнали, тя следи работата на собствения
си организъм. При изследването станало ясно, че съотношението на дълбок
към повърхностен сън е 30 към 70%. Тези фази се редуват и могат да бъдат
проследени: лекото помръдване на ушите и мустаците са признак за лека
дрямка, а движенията на лапите, пускането на нокти и издаването на звуци
говорят за дълбок сън.
Интересното е, че по време на сън котешкият мозък е също толкова активен,
колкото и в будно състояние и постоянно следи за сигнали за опасност,
които се приемат от всички сетива. Така че не си и мислете, че ще ви се
размине да дърпате заспала котка за опашката - на секундата ще си
получите заслуженото.
|
|
Сем. Котки Felidae
Котките са сред най-впечатляващите бозайници. Макар и да притежават типичната за бозайниците телесна структора (четириноги, с поне 4 пръста на всеки крайник, с дълга опашка), те имат и някои специфични черти (прибиращи се нокти, изключение прави гепарда, малки и с добре развити мускули муцуни, силно развити сетива, специално разположение на зъбите). Характерно за котките е острото зрение. Нощем зрението им е най-силно, очите им са като фарове, защото използвуват светлина от всеки източник, дори и от звездите. Светлината се отразява в мембраната зад ретината, наречена тапетум. Отражението възбужда отново фоточувствителните клетки и улеснява нощното виждане. Но котките са изветни със силата и бързината си, а гепардът е най-впечатляващ сред тях, той развива скорост от 90 км/ч за 4 сек. Те са с резлично оцветяване и шарки на външен вид. Смята се, че точките на гепарда са оригиналните шарки, и че розетките и дори райетата са се образували от такива точки. Дори лъвовете които нямат шарки са се появили от животно на райета, което личи от бледите следи по козината на всяко малко лъвче. Независимо от розмера и шарките котките имат една обща черта - те са родени убийци. Клас Felidae е клон на all feliforms, по-близък до Felis, отколкото до Herpestidae, Hyaenidae, Viverridae или Nimravidae.
В класа има два рода. Homotherinae включва т.нар. съблезъби котки, докато Felinae включва всички съществуващи в наши дни котки. Felinae може също да се определи като коронен клас, включващ всички видове живи котки, техния най-скорошен общ предшественик и неговите наследници. Първата котка, Proailuris, датира в откритите вкаменелости от преди около 34 милиона години. Първите котки са били малки горски същества като днешния линзанг и ловували сред клоните на дърветата. Те са много пъргави, имат остър слух и бинокулярно зрение. Впоследствие напускат дърветата и слизат в равнините. Само за 2 милиона години са се появили множество нови котки. Предполага се, че Proailuris е бил поне частично дървесен вид. Въпреки, че тази примитивна котка на притежава някои черти на своите наследници и е била смятана за viverrid,, сега е считана за първата котка. Pseudaelirus вероятно е близък до общия предшественик на котките и Homotherines. Сред най-ранните съблезъби котки са Metaiuris и Paramachairodus. За Metaiuris се смята, че е почти основен член на "истинските котки", предполага се още че съвременните котки са произлезли от съблезъб предшественик. Но както посочихме по-горе, тези два рода най-често са считани за основни форми на съблезъбите котки и отделни видове от родословието на съвременните котки. Интересно е, че Smilodon се смята за част от homotherines, но нови доказателства подсказват, че поне този род може би е родсвен на съвременните големи котки. Smilodon е типичен "съблезъб тигър" , въпреки че всички machairodontines и някои родсвени двуутробни са имали сравнително издръжливи горни кучешки зъби, тези на Smilodon са вероятно най-впечатляващите. Може би той е използвал гиганските си кучешки зъби за да "ги впие отстрани и да прекъсне сънната артерия". Съвременните представители на род Пантери разкъсват плячката си възможно най-бързо и безшумно. За целта те обикновенно я задушават, което изизсква доста издръжливост. Smilodon може би е избягвал това като е разкъсвал трахеята и е прекъсвал сънната артерия. Така плячката не е имала как да реагира. Зъбите на много от съвременните котки са пригодени за типичната им плячка. Кучешките зъби съответсват на прешлените на жертвата и прекъсват грабначния стълб с точноста на скалпел. Други огромни бозайници, съществували по времето на Smilodon са били мастодонтите и различни видове носорози. Той не е бил гигант, в сравнение с другите котки. Съвременния африкански лъв (Panthera leo) достига тегло до 250 кг (мъжкия), а големите сибирски тигри (Panthera tigris altaica) могът да надхвърлят 320 кг. Трите вида Smilodon са варирали в размерите си донякъде колкото съвременната пантера (Smilodon fatalis е населявал западните части на Северна Америка и е достигал около 100 см височина на рамото си). Щом S. Fatalis е бил сравнително малък, как е успявал да се справя с плячка, тежаща над 1 тон? Това не е толкова невероятно, колкото звучи. Съвременните дългоопашати невестулки с тегло около половин килограм могат да нападат зайци, които многократно надвишава размерите и теглото им. Дори по-впечатляващ е наскоро открития феномен на лъвовете, които убиват слонове (обикновенно млади, но понякога и възрастни) в една област на Африка. Ако S. Fatalis наистина е нападал голяма плячка, то може би са живяли и ловували в групи. Въпреки, че това е възможно има един контрааргумент които идва от съвременните котки кадето само лъвовете живеят в групи (прайдове). Съблезъбите неизчезват с появата на лъвовете и леопардите, няколко години живеят заедно. Но съблезъбите са били изместени от големите котки, т.е. лъвовете, тигрите, леопардите. Тези големи котки лесно се приспособяват към средата на живеене, лъвовете се срещат на такива места като горите, както и на открити места като саваните, леопардиет живеят на разни места от планини до низини. Не е ясно дали съблезъбите са били така приспособими и явно някои от тях са били доста зависими от околната среда. Друга версия за изчезването на съблезъбите е, че хоминидите (човекоподбни) са ги прогонили и победили. Вероятно сме помогнали за изчезването на съблезъбите, но без тях може би нямаше да сме задружни и интелигентни същества.
Семейството се разделя на 3 подвида: Гепарди (Achinonychinae), Малки котки (Felinae) и Големи котки (Pantherinae).
До 20-те и 30-те години на 20 век лъвовете, тигрите, леопардите и други видове котки са считани за вредители и се избиват. През втората половина на 20 век са на мода палтата от козина на котки и те биват поголовно преследвани и избивани. Поради тези причина и ред други в момента някои водове котки са застрашени от изчезване. |