Болестта може да се предотврати

Котката носи много радост на стопаните си, особено днес, в забързаното ежедневие. Околната среда обаче се променя и животното реагира на промените: то или е издръжливо и бързо се нагажда, или не успява да се приспособи, което с течение на времето се проявява в различни заболявания.

Ето защо е особено важна профилактиката- собственикът на котката редовно, в рамките на всеки месец, трябва да проверява здравето на своята любимка. Много често той успява навреме да открие някое заболяване и да предотврати появата на опасни рецидиви. За такива прегледи не е необходимо котката да се носи при ветеринарния лекар- неговата помощ е наложителна при по- сериозни случаи.

Прегледът се извършва по определена система. Най- напред се преглежда общото състояние на козината: при повечето късокосмести тя трябва плътно да прилепва към тялото, да блести, на опипване да е мека, а при дългокосместите- да е пухкава и блестяща. Котешките очи също са показател за здравословното състояние на вашето животно: ако те са мътни, прекалено жълти и постоянно сълзят, ако се вижда третият клепач- животното явно е болно. След това проверете за лош дъх от устата или жълт налеп по лигавицата и. Накрая прегледайте ушите: проверете за евентуален възпалителен процес, за наличие на кърлежи или натрупана ушна кал. Следват ноктите- убедете се, че те не са се враснали в мускулната тъкан и не са увредени. последен се преглежда задният отвор /анусът/- ако кожата около това място е зачервена и явно дразни животното, значи има вътрешна инвазия на паразити. Проверете гъстотата и цвета на урината и фекалиите. Възможно по- често собственикът трябва да проверява температурата, пулса и дишането на котката. Всяко отклонение е сигнал за влошаване на здравето.

Ваксините са превантивна мярка в борбата срещу проникването на инфекции в организма. Ваксина се прави на здраво животно, като се инжектира серум, приготвен от кръвта на други имунизирани животни, и съдържащ необходимите вещества за предотвратямане на болестта. Може да се инжектира и ваксина, приготвена от обезвредени или ослабени живи зародиши на заболяването, които с присъствието си провокират организма към самостоятелно изработване на защитни вещества.

Не бива да давате на котката каквото и да е "човешко" лекарство, което действа както на хора, така и на животни, без да се посъветвате с ветеринарния лекар. Даже слаби дози от медикаменти, с които обикновено лекуват малките деца или малките кученца, са противопоказни за котката. Котките по начало са много чувствителни към много лекарства, което затруднява процеса на лечение.

Последният фактор от профилактиката, който несъмнено ще предизвика противоречиви чувства, е точната диагноза за смъртта на животното. Ако котката неочаквано умре, собственикът е длъжен да се заинтересува от причините- само навременната диагноза ще предотврати по- нататъшни загуби. Трупът на животното трябва да се изпрати веднага за аутопсия! Навременното изясняване на причините за смъртта на животното, спасява от гибел другите животни, ако въз основа на резултатите своевременно бъдат взети мерки.

Тематично тук спада и сведението за умървяване на котките. Умъртвяване, извършено навреме и при спазване на определени етични норми, спасява от предсмъртна агония тежконаранено животно или изнемощяла от старост котка. Това ще направи ветеринарният лекар, който инжектира в аортата на животното специален препарат, след което настъпва бърза и безболезнено смърт. Умъртвяването на котки и на други животни е разрешено само във ветеринарните лечебници.

Грижи за

Съществуват много признаци, при чиято проява човек без необходимата медицинска подготовка, веднага ще разбере, че котката е болна. Важното е тези признаци да бъдат установени и описани на ветеринарния лекар, който ще бъде улеснен в поставянето на точната диагноза.

Както при традиционната медицина, за определяне на диагнозата най- напред се измерва температурата. Нормалната темпрература на котката е между 38 и 39 градуса. Над 39.5 градуса се смята за повишена температура.

Ако вашето животно се е разболяло, вземете съответните мерки. Котката се нуждае преди всичко от спокойствие. Обикновено котката отказва да гълта лекарства и витамини на таблетки. В този случай е необходимо известнонасилие: отворете устата на котката и с пръст придмижете дражето към основата на езика. Докато не преглътне лекарството, дръжте устата и затворена. Течното лекарство се капва върху езика или козината на предните крайници, откъдето тя сама го излизва. Лекарството може да се размеси и с храната. При смесване на лекарството с храна имайте предвид, че понякога медикаментът губи своята ефикасност, витамини не трябва да се разтварят в горещо питие, тъй като от топлината витамините се разпадат. Лекарствата не бива да се дават с мазнини, защото те имат свойството да разлагат много вещества.

Понякога котката категорично отказва да глътне лекарството, а насилственото му вкарване в устата затруднява собственика. Затова един от най- ефикасните методи за лечение на болните животни е инжекцията /та е единственият начин за лечение с инсулин на болните от диабет котки/. Инжекциите биват подкожни, мускулни, венозни и коремни. Когато правилно са инжектирани, мускулните инжекции са абсолютно безболезнени.

Както и при човека, клизмата се използува за промиване на червата на котката.Клизмата трябва да се използва много внимателно, тъй като котешките черва са тънки и има опасност от силното налягане на течния разтвор или при освобождаването на фекалии, те да се разкъсат.

Болести, наранявания и отравяния при котките

На първо място сред заболяванията трябва да се постави паровирозата /котешка чума, инфекциозен ларингоентеритис, панлевкопения/- остро възпаление на храносмилателния тракт с вирусен произход. От всички болести това е най- опасната с висок процент на смъртност /80- 90%/. Най- коварното при това заболяване е, че не се знае пътят на предаването му: котката може да се зарази при пряк контакт с болно животно или от фекалиите му; възможно е и междинно непряко заразяване: вирусът се пренася с обувките, с насекомите и др. Вирусът може дълго време да живее извън котешкия организъм, затова в инфектираното помещение може да се зарази и след няколко месеца. Огнищата на заболяването остават инфектирани да една година. Инкубационният период на котешката чума е от два до десет дни, след което се появяват първите симптоми на заболяването: липса на апетит, постоянна жажда, лош дъх от устата, гнойни течения от възпалените уста и нос, увеличен трети клепач. След това започват болките в стомаха /свидетелство за това са подутият корем и извитият гръб/, повръщане и кървава диария. Котката лежи по корем с изпружени крайници или е заела определена поза, но без да се движи, апатична към стопанина и неговите ласки. Мъчи я висока температура /около 41 градуса/, в резултат на което организмът се обезводнява. Следва смъртеносен колапс. Ако огнищата на заболяването са силни, животното умира след 24 часа. Единствената сигурна защита срещу това заболяване е ваксинирането на животното. Ветеринарните лекари разполагат с редица качествени и ефикасни ваксини. Тъй като смъртността при котетата обикновено е стопроцентова, препоръчва се те да бъдат ваксинирани възможно най- бързо. На котенцата, отбити от майка си, ваксината се слага на осмата седмица. По- ранната ваксинация се обезсмисля, тъй като майчината кърма я неутрализира. След първата ваксина към 12- 16 седмица се прави втора. Желателное тази процедура да се повтаря на 1-2 години или 14 дни преди смяна на местожителството. Ваксинират се само абсолютно здрави животни.

Ваксините са особено важни за животни, които се отглеждат предимно в домашни условия. Те са по- възприемчиви към различни заболявания и при най- слабия контакт с вируса, даже ако огнището на заболяване е малко, те веднага се заразяват. Взривове на паровироза се наблюдават най- често през лятото и ранна есен.

Бясът е инфекциозно заболяване с вирусен произход, с признаци на тежко разстройство на съзнанието, повишена раздразнителност, понякога с обща парализа. Заразата се предава чрез ухапване- със слюнката вирусът прониква в раната. След изтичане на инкубационния период, който продължава от 2 до 8 седмици, първият признак на заболяването е обилното слюноотделяне. След това се нарушава централната нервна система- котката е много неспокойна, опитва се да избяга, драска и напада други животни. Типичен признак на бяса е подпухналият трети клепач. Болестта се развива скоротечно: след 2- 4 дни животното се парализира и умира. Ако не е ваксиниран, същият бърз ход на заболяването се наблюдава и при човека. Бясът е една от малкото болести, която се отнася към зооантропонозите. Вероятността за заразяване на котка, особено при онези, които се отглеждат в домашни условия, на практика е равна на нула. То е реално и често срещано явление при уличните котки, особено в районите, където има епидемии от бяс. Бясът при котките, както и при другите животни, не се лекува. Собствениците трябва да ваксинират животните не по- късно от шестия месец. До навършване на годинка се инжектира и втората ваксина.

Друго често срещано заболяване сред котките е котешката левкемия, чиито произход е доказан от шотландския лекар д- р Жарот през 1964 година. Между левкемията при човека и котешката левкемия няма нищо общо, затова взаимното заразяване е изключено. Последните данни сочат, че в организма на котката вирусът се появява и размножава главно в клетките на костния мазък, където се появяват червени кръвни телца. Той ги напада, но не ги убива. Самата котешка левкемия не е пагубна, тя само подготвя условия за другите вируси. Котката се заразява при контакт с вече заразена котка, от нейната урина, слюнка и мляко, от допира до нейната чинийка или място за спане. Вирусът може да се пренесе с плацентата върху още неродените котета. Инкубационният период продължава до една година. В какво се състои коварството на това заболяване? Досега нищо не се знае за разпространяването на котешката левкемия, тъй като не е възможно да се преброят котките, които обитават в нашите домове.

Ракът е заболяване, при което се наблюдава разрастване на нови тъкани. Засега не е установена причината за това заболяване. При котките и другите висши организми туморите се проявяват в две форми. Доброкачествени и злокачествени. При котките тумори най- често се появяват в областта на черния дроб, далака, бъбреците, стомаха и млечните жлези. Най- високият процент на заболяемост е между четвъртата и осмата година. Симптомите на рака не могат да бъдат точно определени: периодично се наблюдава липса на апетит и леко повишена температура, някои котки страдат от диарии, а други от запек; временно тези симптоми изчезват, но по- късно отново се появяват. Най- хуманно е при установена диагноза на рак котката да бъде оперирана, но ако надеждата за оздравяване е минимална, да се направи така, че тя да не се събуди след наркозата.

По неизяснени причини в пикочния мехур на животните понякога се появяват камъни или пясък. Наличието им в изходния канал на пикочния мехур или в самия пикочен канал причинява у животните силни болки, особено когато те уринират. Понякога замърсяването е толкова силно, че животното не може да уринира. Най- добре е да потърсите веднага помоща на ветеринарния лекар, който ще прочисти канала и ще освободи изтичанено на урината.

При възпаление на белите дробове котката започва да кашля и киха, а след 2- 3 дни температурата се покачва до 40 градуса.С. Животното се заразява при контакт с болна котка или след пребиваване в инфектирана памещение. Инкубационният период на заболявянето е 1- 2 седмици. В този случяй е належаща намесата на ветеринарния лекар, който трябва да инжектира антибиотик. Грижите на стопанина се ограничават до осигуряване на спокойствие и калорична храна. Периодът на възстановяване продължава около две седмици. Но и след това животното се нуждае от повече грижи, за да не се получава рецидив.

Ако вашата котка яде и пие повече от нормалното, но не напълнява, това може да е първият симптом на заболяване, което по подобен начит се проявява при хората и кучетата- захарният диабет. Накои специалисти смятат, че котките много често боледуват от диабет. При това заболяване е нарушена функцията на панкреаса /задстомашната жлеза/, която не отделя към чревния тракт достатъчно количество инсулин. Заболявянето може да се установи само с лабораторно изследване на кръвта и урината. Диабетът се лекува с инсулинови инжекции. Малко повече грижи и внимание към животното- и болестта скоро ще бъде победена.

Още едно заболяване, съпроводено с припадъци, е епилепсията. Припадъците са предизвикани от хронични нарушения в кората на главния мозък и са съпроводени с гърчове, загуба на съзнание и психични смущения. Обикновено те продължават няколко секунди, но стигат и до 3- 5 минути. Много често предразположението към епилепсия се предава по наследство. Запазете хладнокръвие, ако с животното ви изведнъж се случи такъв припадък. Не разговаряйте с котката /защото в този момент тя нищо не чува/ и не я милвайте /тя няма да го почувства/. Постарайте се по време на припадъка котката да не се нарани. Щом дойде на себе си, потърсете лекарска помощ. В ранна фаза на заболяването има вероятност животното да бъде излекувано. Но ако заболяването се превърне в хронично, най- хуманният изход е приспиване с инжекция.

Котките страдат от различни възпаления. Тогава в огнищата на заразяване се образува гной- във формата на гъста течност, съдържаща бели кръвни телца, тъканни изтечения и бактерии. Поразеният участък на кожата се почиства от гнойта и се намазва с антисептична паста. Това продължава докато по тялото на животното не остане и следа от раната. По- опасно е, ако гнойта попадне във вътрешните тъкани. При котките гнойни огнища и възпаления се появяват в областта на белите дробове и матката.

Гнойни възпаления на матката се наблюдават при котки на средна и в напреднала възраст. Матката се напълва с гной и подпухва. Собственикът установява, че котката не е добре едва в късния стадий, когато животното започне да пие много вода и да повръща, а от влагалището се отделят изтечения. Ако диагнозата е закъсняла, единственото спасение е оперативно отстраняване на матката /яйчниците/.

Котките често боледуват от гнойно възпаление на белите дробове. Това сериозно заболяване се развива много бързо. Котка, която само преди няколко часа е била бодра и весела, идведнъж отказва да се храни, лежи неподвижно /защото всяко движение и причинява болка/ и диша тежко. Ако веднага почне лечение с антибиотик- котката ще оздравее.

Възпаление на млечните жлези се появява най- често в периода на кърмене или в резултат на травма- например при бързо и преждевременно отбиване на малките, при излишък на мляко, когато котетата не успяват го избозаят, от драскотини, удар или ухапване, при прекалено "агресивно" бозаене на малките. Млечните жлези се подуват и възпаляват, животното болезнено реагира на всеки допир. Ако не се вземат бързи мерки, в млечните жлези се образуват рани и котката може да бъде спасена само с хирургическа намеса.

Ако котката започне да уринира на капки, причината може да бъде възпаление на пикочния мехур. В този случай уринана има специфична остра миризма, понякога в нея има кръв. Това заболяване е тясно свързано с образуването на камъни в пикочния мехур, които са причина за това заболяване. Колкото по- бързо покажете котката на ветеринарен лекар, толкова по- бързо ще започне лечението с антибиотици и животното ще бъде излекувано. Обикновено лечението продължава не повече от две седмици.

Ако котката започне да киха, потърсете ветеринарен лекар- колкото по- бързо, толкова по- добре. Недоизлекуаната настинка може да се превърне в хронична. Настиналата котка трябва да се държи няколко дни на топло, да пие само топъл чай с медикаментите, предписани от ветеринарен лекар.

Екземата е възпалително заболяване на кожата, придружено със силен сърбеж или алергия. Причините за екземи са различни и само ветеринарен лекар може да определи правилния начин на лечение.

По- малко опасни, но винаги неприятни за котката, са някои възпаления на устната кухина и преди всичко възпалението на венците. Всеки стопанин от време на време е длъжен да преглежда устната кухина на животното. Ако между зъбите и венците се появят светло- или тъмно червени ивици, това обикновено е възпаление на венците, което е много болезнен процес. В този случай се увеличават дозите на витамини ЬА, С и Д, след което се премахват всички дразнители на венците, а на болното животно се дава само мека храна, например кайма с жълтък. Котката трябва да се покаже на ветеринарен лекар, който ще и направи масаж на венците и ще запознае собственика с тази технология.

При болни зъби /котките страдат по същия начин, както и хората/ животното търка муцунка в мебели или пода, тръска глава. Ако от устата му се появи лош дъх, потърсете незабавно помоща на ветеринарен лекар. Трябва да се намали изкуствената храна и да се увеличи естествената- да стане по- разнообразна.

Котките много често страдат от зъбен камък. Той се образува от натрупване на калциев фосфорисцит и останки от храна между зъбите- най- напред във форма на тънък налеп, който по- късно се втвърдява. Болните котки губят апетит и отказват да се хранят.

Котката страда и от ушни заболявания- едно от тях е възпаление на слуховия канал. Три са причините за появата му: механични /ако ухото е замърсено, котката постоянно го чеше и го наранява/, химически /при къпане в ухото е попаднала вода или сапун/ и паразитни. При възпаление на слуховия канал котката постоянно тръска и клати глава и си чеше ухото. В ухото се натрупва ушна кал и от него започва да изтича течност с остра и неприятна миризма. В начална фаза болестта се лекува, но ако се занемари, тя се превръща в хронично заболяване, което по- късно се разпространява върху средното ухо и в дълбочина. За да предотвратите това заболяване, редовно преглеждайте ушите на котката, а веднъж седмично почиствайте ушния канал с тампон от памук. Ако в канала проникнат паразити, които в замърсеното ухо намират благоприятна среда за размножаване, веднага започнете лечение. Колкото по- рано започнете, толкова по- добре!

Обикновено котките рядко се нараняват, защото те са много пъргави и предпазливи животни. Но собственикът винаги трябва да е готов за такъв инцидент. При счупвания, веднага транспортирайте котката във ветеринарния кабинет! Лекарят ще прегледа мястото на счупването, ще намести костта, професионално щея фиксира и ще я гипсира.

Сред котките има случаи и на мозъчно сътресение- например след падане от голяма височина или след травма. При сътресение на мозъка за известно време е нарушена дейността на двигателната и централната нервна система. При котките най- чести са леките мозъчни травми. Котката се свестява след около 10 минути, прави няколко плахи движения, отръсква се и много скоро поведението и се нормализира. При сътресение на мозъка успокойте котката, сложете я да легне на мека възглавница /най- добре е в тъмна и хладна стая/ и ако след 10 минути котката не се почувства добре, потърсете помоща на ветеринарен лекар.

Котките, особено младите и игривите, обичат да гризят всичко наред. Затова не е изключено те да започнат да гризят шнура на някой електрически уред. Ако котката успее да разгризе изолацията, възможно е тя да получи токов удар. Реакцията на поразената котка е абсолютно същата каквато е и при човека: тя рязко отскача и изпада в безсъзнание. Преди да се опитате да помогнете на котката, изключете електрическия уред! Незначителното количество урина, което котката неволно е "изпуснала", може да се превърне в електропроводник и помагайки на своята питомка, вие също рискувате да получите токов удар. Ако закъснеете, котката може да бъде спасена с изкуствено дишане. Най- добре е обаче да не допускате подобно нещастие. Ако са изгорени големи участъци от кожата и козината на животното, веднага потърсете медицинска помощ. Стопанинът може да окаже само първа помощ. Ако изгореният участък не е голям, достатъчно е да нанесете тънък слой противоизгаряща паста и да бинтовате мястото- така котката няма да излиже лекарството.

Случаите на хранителни отравяния при котките са рядко срещано явление, тъй като те са много предпазливи и придирчиви. Котката винаги ще подуши предложената и храна, като я придържа с лапичка, и задължително ще я опита преди да започне да се храни. Понякога котката хваща плячката, в чието тяло има отрова. Ако има подозрение, че котката се е натровила, проследете дали тя повръща- това е един от най- характерните признаци на това заболяване. При натравяния се наблюдава обилно отделяне на слюнка, котката се клатушка от слабост, а по лигавицата на устата се появява характерният жълтеникав налеп. Съществува и друг вид отравяне, което прилича на изгаряне, т.е. това са външни отравяния, след допир на кожата или лигавиците до различни смеси или вещества, които се използват за пръскане на растения. В този случай пострадалото животно започва да се мята из стаята и да се гърчи от болка. Около устата му се появява характерна пяна. Поразените места веднага трябва да се измият със сапун и силна струя топла вода- колкото е по обилна, толкова по- добре! Потърсете помоща на ветеринарния лекар, защото някои отрови имат свойството да проникват в организма и през здрава кожа. Последният вид отравяне е с газ за битови нужди. Ако котката се е озовала в жилище с изтичаща газ, действайте бързо и решително. Веднага отворете вратите и прозорците, за да проветрите помещението. Транспортирайте котката до ветеринарния лекар, който ще я включи на кислородна маска.

Заболявания, предизвикани от паразити- Котешките паразити биват външни и вътрешни. При котките външните паразити са доста често явление, но ако те не дразнят прекалено много животното, котката почти не реагира. Три вида бълхи паразитират по котката: котешка бълха, кучешка бълха и обикновена бълха. Последните два вида рядко се срещат при котките и техните преносители обикновено са кучетата и човекът. Тези бълхи понякога се пренасят от котката върху човека, конете, плъховете, зайците, таралежите- но това са единични случаи. Бълхата може да издържи без храна повече от два месеца. За да разберете дали котката има бълхи, погледнете основата на опашката- най- често те се струпват именно там. Бълхата е много неприятен паразит, който трудно се унищожава.

Котешката въшка паразитира в областта на главата и врата, единствено при котките- тя не се пренася върху хората и кучетата.

Ако котката започне да си тръска главата от време на време, или често да си чеше ушите, най- вероятно в ухото да паразитира ушният кърлеж. Обикновено той се промъква в ушната мида или външният ушен канал. В ушите на животното се натрупва много ушна кал, с която се хранят паразитите. От това заболяване страдат и кучетата, които живеят заедно с котките. Човек може да се зарази само в редки случаи, а една добре гледана котка- никога няма да завъди кърлежи.

Много по- сложно е откриването на вътрешните паразити. Още при първото подозрение потърсете помоща на специалист, който да постави точната диагноза и да предпише лекарства. Наличието на глисти в тялото на животното води до заболяване, наречено хелминтоза. Животното отслабва, възникват проблеми с храносмилането, на животното му се гади, възможна е диария с кръв. Глистите най- често паразитират в хранопровода на котките и другите топлокръвни животни, те са доста дълги червеи /мъжките достигат до 7 см., а женските до 12 см./

За разлика от глистите, тениите на дължина достигат до няколко метра. В тялото на котката често паразитира кучешката тения- освен при котката тя "гостува" на кучетата, лисиците и рядко при човека. Другият вид е котешката тения- нейните зародиши се образуват в черния дроб на мишки, плъхове и други гризачи, които стават плячка на ловуващата котка. В котките може да паразитира и нормалната дългочленеста тения, която обикновено паразитира в тялото на човека. Човекът или котката могат да се заразят, ако изядат недосварено свинско месо с личинки на тения. Само ветеринарен лекар може да проведе лечение на животно, заразено с тения.

Различни са пътищата на проникване на туберколозата в организма на котката- най-често това се случва през храносмилателния тракт с инфектирана храна. От там зародишите на инфекцията проникват в лимфатичните възли и белите дробове. Животното рязко отслабва, особено ако са поразени белите дробове и храносмилателния тракт. Другите признаци на заболяването са задухът и повишената температура /предимно вечер/. Котките рядко боледуват от туберколоза. Но като се има предвид, че съществува реална опасност от взаимно заразяване /на котка от човек и обратно/, болното животно незабавно трябва да се покаже на ветеринарен лекар.

Напоследък рязко нарасна интересът към токсоплазмозата, особено с новите сведения за това заболяване. Става дума за зооантроза, предизвикана от едноклетъчния организъм Toxoplasma gondii, който паразитира при всички бозайници, някои видове птици, змии и земноводни. Засега не е известен случай за пренасяне на зараза от човек на човек. Заразата прониква през лигавицата на храносмилателния тракт, дихателната система, лигавицата на очите, през драскотини или рани по кожата, понякога и чрез кръвосмучещи насекоми.

Кокцидидозата е заболяване, предизвикано от едноклетъчен организъм от семейството на изоспорите, който поразява тъканите на тънките черва на котките, кучетата, лисиците и другите хищници. Този специфичен котешки паразит не се пренася върху човека и другите животни.Той измъчва котенцата, като провокира стомашни разстройства, подуване на стомаха и загуба на апетит, а при повторна инвазия понякога води и до смърт. Затова помещенията, в които се отглеждат котки, трябва да бъдат редовно дезинфекцирани. Диагнозата на заболяването може да се установи след обстоен преглед и лабораторви анализи.

Лептоспирозата се появява след проникване в открити рани на спираловидните микроби от семейство лептоспирити. Те обитават бъбреците и урината на плъхове и мишки полевки. Ако се зарази човек, той вдига висока температура, след което развива жълтеницата на Вейл или малария. Могат да се заразят собственици на котки, ако техните питомци хванат и изядат инфектиран гризач. Ако котката се изцапа със заразена урина и след това се докосне до стопанина си- заразата е неминуема.