Рейтинг: 3.00
(664)
НАЧАЛО
Породи котки
Котките в СВЕТА
Митове, поверия и обичаи, свързани с котките
Грижи за вашето писанче !
ФОРУМ
ВЕТЕРИНАРНИ ТЕМИ
Морфология, анатомия и физиология на котката
СЪЖИТЕЛСТВО
Интересно
Анкети
Видео
Други сайтове за котки
Развъдници
За малкото коте !!!
История
Еволюцията на котките
Каталог
Новини
Полезни съвети


БЪЛГАРИЯ ТЪРСИ ТАЛАНТ

Морфология, анатомия и физиология на котката / Морфология, анатомия и физиология на котката

Морфология, анатомия и физиология на котката
08.12.08 12:54
Котешките породи не се различават особено по отношение на големината и пропорцията на отделните части на тялото. Ето защо в рамките на един вид, за разлика от кучетата, ние се сблъскваме с определено диференциране на органите и частите на тялото.

Главни части на тялото:

 


От гледна точка на анатомията в своето развитие котката е достигнала високо ниво на специализация. Поради това, че тя е била опитомена значително по- късно от кучето или от други домашни животни, които хората с хилядолетия са развъждали и са се грижили за тях, на практика домашната котка запазва анатомичния си строеж, еднакъв с другите представители на хищниците от семействство котки. Отделните части от тялото на котката са взаимно пропорционални, което и позволява да бъде подвижна, но без да губи своята елегантност Всички добре знаят как изглежда котката.

 

Котешките породи не се различават особено по отношение на големината и пропорцията на отделните части на тялото. Ето защо в рамките на един вид, за разлика от кучетата, ние се сблъскваме с определено диференциране на органите и частите на тялото.

 

Козина

 

Цялото тяло на котката е покрито с козина. Изключение правят носът, устните, възглавничките на лапите и малка част около аналния и половия отвор. В природата съществува и особена порода на голи котки- т.н. сфинкс.

 

Козината е топлоизолационна покривка на тялото. Тя предпазва животното от механични увреждания и наранявания. Козината се състои от отделни косъмчета, които израстват от космените гнезда, намиращи се в космените торбички, заобиколени от капиляри. Всяко косъмче си има собствен мускул, който му позволява да се изправя /при възбуда или силно раздразнение, например котешката козина настръхва/, както и мастни жлези. При котки, които се отглеждат в домашни условия, няма голяма разлика в гъстотата на козината па пролет и през есента. Въпреки това те сменят козинката си и по цикличност това съвпада с периодите на линеене при дивите котки. Върху един квадратен милиметър от коремчето на животното окосмената част има до 200 косъмчета, на гърба си котката има по- малко косми. Студеният климат допринася за растежа на космите, така че при късокосместите котки, които обитават по- студените райони, козинката е малко по- дълга, отколкото при техните събратя, живеещи при по- топли климатични условия. Максималната дължина на козинката достига 15 сантиметра. Интензивността на растежа на космите при котките, както и при човека, е 2 милиметра за една седмица. Космите по опашката растат по- бавно.

 

Различават се два основни типа козина: дълга и къса. Преходният, т.е. средният тип, се среща обикновено при екзотичните породи. Мастните жлези произвеждат кожната мазнина. Ако тя се отделя в излишък, визуално и на пипане котешката козина изглежда мазна, а космите- слепнали. Омазняването оказва положително влияние върху окосмената част и кожната обвивка на тялото, придава еластичност на космите, предпазва ги от начупване, а тялото- от влага. Кожната мазнина съдържа холестерол, който под въздействието на слънчевите лъчи се преобразува във витамин Д. Когато се излизва, котката по естествен път получава порции от този витамин.

 

Котките притежават особени ароматични жлези, чиито отвори се намират до аналния отвор. При друга разновидност- ароматичните жлези на крайниците- изходните отвори се намират до възгламничките на лапите. Чрез секретите, отделяни от тези жлези, котката оставя информация за себе си и на своите събратя- Аналогични ароматни жлези са добре развити и при кучетата.

 

Глава и скелет

 

Много от котешките породи се различават една от друга по формата и строежа на главата и пропорциите на отделните и части. Тези различия са основани на общия строеж на черепа и на други признаци, които не са скелетни, затова са видоизменящи: например дължината и формата на носа, размер на бузите, очите и ушите.

 

По черепа може да се определи полът на животното: главата на котарака е много по- едра, тя е по- кръгла и широка, отколкото при котката. Това впечатление се засилва още повече с наличието у мъжкарите на ясно оформената косместа яка около врата. Челото на котарака е по- ниско, отколкото при женската, което на пръв поглед създава впечатление за мощ и сила. При женските челната част на черепа е по- висока, тъй като в тази част на мозъка е разположен техният център на социалните функции, който при котките е много по- развит, отколкото при мъжкарите. Към тези функции се отнасят всички инстинкти, свързани например с грижите, опазването, възпитанието и обучението на малките.

 

Формата и строежът на черепа не са стопроцентов признак при определянето на пола. Понякога може да се срещне котарак с неособено голяма глава и високо чело, което е типично за женската.

 

Скелетът на котката се състои приблизително от 240 кости, които са управлявани от близо 500 мускула /за сравнение: възрастният човек има 650 мускула/. От най- ранна възраст развитието на скелета се регулира от хормона за растеж на хипофизата и от хормона на щитовидната жлеза, които регулират и количеството на калция в организма на животното.

 

Броят на ребрата и прешлените при котките е идентичен с тези на кучетата. Точно зад главата на котката са разположени седем шийни прешлена- те са сравнително къси, по средата с големи издатини. Най- големи са първите два прешлена, те поддържат главата и я правят подвижна, т.е. дават възможност на животното да си върти главата на всички страни. Котката може да завърти главата си на 180 градуса. Това не може да направи нито едно, даже и висше животно.

 

След шийните прешлени се намират 13 гръдни прешлена с изтеглени и заострени централни издатини. От двете страни на първите 12 прешлена по двойки започват изпъкнали ребра: 9- 10 двойки носещи ребра, които с хрущяли са съединени с гръдния кош и 2- 3 чифта така наречени фалшиви ребра, които са свободни. Всички те образуват доста обемен гръден кош, в който са разположени сърцето и белите дробове.

 

След гръдните прешлени следват седем удължени, доста изпъкнали в средата и отстрани, бедрени прешлени. Към тях са закрепени силни мускули, които поддържат не само цялата мускулна система на задните крайници, а и всички вътрешни органи, разположени в коремната кухина на котката. Здравите мускулни връзки на тези прешлени позволяват на животното добре да скача. Това е особено важно по време на лов, когато котката трябва рязко да изтласка тялото си за скок- понякога на доста голямо разстояние.

 

В основата на опашката се намира кръстната кост, която се е появила при срастването на трите кръстни прешлена. С помоща на мускули към тази кост е закрепен тазът. Прешлените, които се намират зад кръстната кост, се наричат опашни- те са от 20 до 27 на брой. По посока към края на опашката тези прешлени се смаляват и стават по- къси. Дегенериралите животни имат по- малко опашни прешлени и опашката, естествено е по- къса.

 

При котките не се сблъскваме с проблема за изкуствено скъсяване на опашката, така нареченото купиране. Късата опашка е типичен признак за дегенерация. Това се отнася и за породата менкс, при която този вид дегенерация се поддържа по изкуствен начин. При някои разновидности на персийските котки или например при японския бобтейл опашката е малко по- къса, но броят на опашните прешлени е нормален- просто всеки от тях е по- къс.

 

Опашните прешлени изпълняват функцията на стабилизатор на тялото. Когато пада от голяма височина, котката използва опашката си като своеобразно кормило. При ходене, особено през пресечена местност, котката също балансира с опашката, което прави походката и плавна и почти безшумна. Освен това с опашката животното изразява цяла гама от чувства и настроения.

 

Безопашатият менкс изобщо няма опашни прешлени или ако има, те са само два или три. Затова при тях съвсем по друг начин е построена цялата задна част на тялото. По- силните и скъсени бедрени кости и липсата на опащка рязко променят начина им на движение. Те нямат елегантната гъвкава походка, която е характерна за другите котки. Тяхната походка напомня заешки подскоци.

 

Гъвкавата котешка походка се обяснява с някои малки промени в скелета и главно на крайниците. Котката стъпва върху пръстите и сякаш се повдига на тях /в същото време човекът стъпва върху цялото си ходило/. Когато пристъпва, котката изнася напред едновременно лявата предна и дясната задна лапа /или обратно/. Това протича с едва видимо забавяне.

 

Раменната кост на котката не е сраснала изцяло с гръдния кош, за разлика например от конете и другите стопански животни. И тъй като котката няма ключици, предните и крайници не са съединени в областта на ключицата с останалата част на скелета. Това позволява на котката да прави изумителни скокове.

 

Мястото, където вратът преминава в гръбнака се нарича холка, при изтеглена напред предна лапа и наведен врат това е най- високото място в скелета на животното. На практика височината на животното се определя с измерване на разстоянието от върха на холката да земята.

 

От долната страна на лапичките, на нивото на втората- третата фаланга, се намират тесните овални възглавнички на пръстите. Над тях е разположена още една възглавничка, тя е малко по- голяма и има форма на сърчице. Всички възглавнички са меки на пипане, повърхността им е леко набръчкана. Именно те позволяват на котката да се движи почти безшумно. Малко по- нагоре по крака се намира още една възглавничка, която всъщност няма никаква функция. Тя се отнася към отделно растящия първи палец, който също няма никакво функционално натоварване.

 

последната фаланга на котешките пръсти е основа на ноктите- също както при човека. Всички хищници от семейство котки, с изключение само на гепарда, могат да прибират ноктите си в мека предпазваща обвивка. Мускулът се свива и нокътчето се прибира, когато мускулът е отпуснат, ставата се премества и нокътят се подава. Предпазващата обвивка на ноктите е много чувствително място и нараняването и е много болезнено. За разлика от мъртвия човешки нокът, във всяко котешко нокътче има тъничък нерв и капиляр, който снабдява нокътчето с кръв. Затова при ниско изпилване или друго механично увреждане, ноктите започват да кървят и животното изпитва силна болка. При прибиране на нараненото или кървящо нокътче, обикновено се уврежда и предпазващата го алвеола, лапичката на животното се подува и възпалява. Нокътят на първия пръст на предните лапички не се прибира. Котета на възраст до един месец все още не са овладяли мускулите, които прибират ноктите. Затова малките са с постоянно извадени навън нокти.

 

Котешките нокти са живи и постоянно се подновяват. Ето защо не бива да се плашите, ако видите на пода рогови прозрачни полусантиметрови обвивки във формата на нокът. Това е умъртвеният горен слой на нокътя, под него вече е израснал нокът.

 

Любителите на котки трябва да обърнат особено внимание за възможността от появата на полидактилия. Това означава по- голям брой пръсти на една от предните лапички. Понякога петият пръст там израства във формата на удължен, наподобяващ пръст израстък. По същия начин израства петият пръст и на задните лапи. Това отклонение от нормата обикновено е наследствено и при селекциониране животните с полидактилия биват бракувани.

 

Вътрешни органи и техните функции

 

Храносмилателната система на котката започва от устната кухина, следват гръклянът, хранопроводът, стомахът, тънките черва, дебелото черво и аналният отвор.

 

В устната кухина на котката се намират езикът и зъбите. С тяхна помощ животното стрива храната и я придвижва по- нататък- към храносмилателния тракт.Челюстта на възрастната котка има 30 зъба. Малките се раждат беззъби. От 15 до 30- ия ден поникват млечните зъби. Така наречената млечна челюст има 26 зъба. Тази челюст няма кътници, но на горната челюст са добре развити малките кътници. Между 4 и 6- ия месец млечните зъби постепенно изпадат и на тяхно място поникват постоянните зъби. През този период стопанинът на животното отвреме на време трябва да следи състоянието на устната кухина и да контролира дали смяната на зъбите произтича без усложнения. Докато не поникнат резците, котенцето може да бъде постоянно с изплезено езиче. Нормалната котешка захапка е клещевидна. Това означава, че горните и долните резци плътно се допират с острите си краища.

 

Езикът е мускулен орган, който е разположен в долната част на устната кухина. По повърхността му са разположени вкусовите рецептори и голямо количество смукалца във формата на пирамида, които служат за задържане на храната и за придвижването и навътре. Ако докоснете с пръст котешкият език, ще почувствате, че той е твърд като гласпапир. котката използва твърдите смукалца на езика за излизване на козинката, както човек използва гребена за сресване на косата си.

 

Дихателната система и кръвообращението при котките в общи линии са същите, както и при останалите бозайници. дихателната система се състои от носна кухина, гръклян, бронхити и бели дробове.

 

С честотата на вдишванията и издишванията котката регулира телесната си температура. котката няма потни жлези с функциите, присъщи на други животни или на чавека. Само в долната част на крайниците и около носа тя има жлези, хистологично подобни на потните. Секретът на първия вид жлези служи за обозначаване на собствената територия при обикаляне из района, а жлезите, които се намират до носа, изпълняват функциятя си само по време на размножаване.

 

От носната кухина през глътката въздухът попада в гръкляна. Тук се намира един специален "апарат", който дава възможност на котката да мърка. Мъркането е особено вибриращ звук, издаван от всички малки котенца. Мъркащият звук се образува както при вдишване, така и при издишване, и се дължи на особеното устройство на хрущялите на езика. Котката мърка не само когато се чувства добре. Тя мърка и когато и е лошо и усеща болка. В зависимост от физическото и нервното състояние се менят само характерът на звуците и техният тембър. Десетдневни котета също могат да мъркат. Специалистите твърдят, че колкото по- рано котето започне да мърка, толкова по- голяма е зависимостта му от човека. Котета, които са изхранвани с биберон, т.е. по изкуствен начин, започват да мъркат преди да прогледнат.

 

В гръкляна са разположени гласните връзки, които позволяват на котката да издава и други звуци: да мяучи, да съска и фучи. Тя може да издава звуци, които много напомнят бръмчене.

 

Кръвта на котките е специфична по своя състав и характеристика, както е при другите животни и при хората. това означава, че тя не може да бъде допълвана или замествана с кръвта на други индивиди. За съжаление, котешката кръв все още не е достатъчно добре изучена. И досега си остава загадка защо котките имат имунитет към ухапвания на отровни змии. По всяка вероятност той се базира на имуннобиологичната реакция на кръвта към змийската отрова. Например дози змийска отрова, многократно превишаващи смъртоносните дози за други живи същества, не действат на котката.

 

По своята структура сърцето на котката не се различава от този орган при другите бозайници. Разликата е само в масата. Котешкото сърце е по- малко от сърцето на други бързодвижещи се животни.

 

За да усетите пулса на котката, трябва да допрете показалеца към вътрешната страна на бедрото на задния крайник. В тази част артерията преминава близо до повърхността на тялото. Другият начин е да поставите пръсти на гърдите- зад лакътя на предния крайник. На опитния познавач много повече от честотата може да разкаже характеристиката на пулса: дали е слаб или ускорен. Ако ударите са със средна интензивност, това означава, животното се намира в чудесно физическо състояние.

 

Сетивни органи

 

Както при всяко живо същество, и при котката сетивните органи и осигуряват връзката с обкръжаващия сват. Основният център на сетивата се намира в главния мозък. В съотношение с теглото, котешкият мозък е значително по- тежък, отколкото при другите животни, включително и някои хищници. Той тежи приблизително 20- 30 грама. въпреки че в процеса на опитомяване някои характерни признаци и характерът на животното са се променили, анатомичният строеж на сетивните органи при котките е претърпял съвсем малко изменения в сравнение със същите органи при дивите котки.

 

От сетивата при котката е най- развито зрението. Достатъчно е да напомним, че живеещите на свобода хищници от семейство котки търсят плячката си сред природата най-вече с помоща на зрението. домашната котка, освен всичко друго, с очите изразява своите желания и настроения.

 

Очите са разположени в предната част на главата, коета дава възможнаст на котката /както и на човека/ да възприема околния свят в стереоскопично изображение, т.е. полезрението на дясното и лявото око се припокриват. Това различава котките от другите животни, чиито очи са разположени отстрани на главата и всяко от тях вижда различна картина. Стереоскопичното зрение помага на животното по- добре да определя разстоянията. А това е особено важно при скокове нагоре или надолу от някой склон.

 

Котката не може да движи очите си, както прави това човекът. При нея ъгълът на зрение е приблизително 205 градуса, докато при човека е до 220 градуса. Но затова пък корнеята и е по- изпъкнала, отколкото при човека, което означава, че качеството на възприемания от нея образ е много по- чист. Освен това, котката може да си завърта главата много повече от човека. Долните и горните клепачи на очите са подвижни. Очите са почти кръгли и имат същия анатомичен и функционален строеж, както при повечето гръбначни.

 

За разлика от кучето, котката е в състояние да различава отделни цветове, т.е. тя вижда цветни изображения. Според някои специалисти, котките могат да различават минимум три цвята- червен, зелен и светлосин. Въпреки всичко, те едва ли могат ясно да разграничават намиращия се наблизо неподвижни предмети. А може би те ги виждат, но не ги забелязват. Това може да се поправи с тренировки. Старите котки са далекогледи. Ако се съди по анатомичния строеж на очната корнея, може да се твърди, че котките виждат най- добре предмети на разстояние от два до шест метра.

 

Данните от най- новите изследвания показват, че котката вижда по два начина. При това в дейността на вертикалното зрение участват само сетивните клетки на окото, а на нивото на хоризонталното зрение в дейността се включват и звукови сигнали. Т.е за котката очите са нещо като втори чифт уши.

 

Котките притежават изключителната способност да разширяват и свиват зениците си. В центъра на зениците се намира стягащ мускул, който свива цепката, както и разтягащ мускул, който разширява цепката. Максималният диаметър на разширение е 12 милиметра. Двата мускула регулират размера на цепката и количеството светлина, което попада в окото. Ето защо при здрач котешките зеници се разширяват, а при ярка светлина се стесняват. Тази особеност на котешкото зрение се вижда с невъоръжено око. Буквално за част от мига големите кръгли зеници на животното се трансформират в тънка цепнатина. През горната и долната цепнатина прониква съвсем малко светлина. В абсолютна тъмнина котките не виждат.

 

При котката по степен на развитие след зрението следва слухът. Това животно има широк слухов диапазон: от 30 херца до 45 килохерца. Котката възприема по-ясно от човека високите честоти: човешкото ухо различава звук до честота 20 килохерца, а котешкото възприема звуци до 75 килохерца. Белите синеоки котки обаче много често са глухи. Вина за това имат гените, които се проявяват в комбинацията между бяла козина и сини очи.

 

Ушите на котката са изправени и са разположени от двете страни на горната част на главата. На практика всяка кучешка порода има собствена форма на ушите, при котките обаче няма голяма разлика. Само шотландските клепоухи имат характерна форма. При котките се отбелязва само незначителна разлика в големината на ушната мида: най- големи са ушите на сиамските котки, а най- малки са на персийските.

 

Във вътрешната си част ушната мида има малка гънка на кожата, за която винаги трябва да помните, когато почиствате ушите на животното.Ако под кожната гънка се натрупват нечистотии, възможно е възпаление или инвазия на паразити в ухото. Възпалението може да засегне и вътрешната част на ухото.

 

както и останалите животни, котката също може да мърда ушите си, защото има 27 специални мускула. Не е трудно да се забележи, че котката насочва ушите си по посока на звука. С прекрасно развития си слух може да се обясни и добре известният факт, че даже на голяма разстояние от жилището си котките добре се ориентират и намират обратния път.

 

Чрез обонянието си котката възприема съдържащата се във въздуха химическа информация. Котката има добре развито обоняние. Наред с носната си преграда, котката има голяма и добре развита обонятелна лигавица. По площ обонятелната лигавица на човека е два пъти по- малка от котешката. Наистина, в сравнение с другите животни, обонятелните способности на котката са по- слаби. Това можете да забележите, когато котката души храната си. Разбира се това може да се обясни и с голамата предпазливост на котката.

 

Котешкият нос е един от най- нежните и чувствителни органи. Затова стопанинът на пухкавото създание трябва да бъде много внимателен, за да не причини болка на своя питомец. Особено чувствително е крайчето на носа- по- меката му част няма козинка, тя е съвсем гладка и затова понякога я наричат "огледалце". Тази част от носа с ноздрите може да бъде оцветена в различен цвят. За някои породи съществуват даже стандарти за цвета на меката част на нослето. Ноздрите позволяват на котката да диша със затворена уста, получавайки при това цялата гама от ароматична информация.

 

Като поема с едва потръпващи ноздри въздуха, котката е в състояние да различи и познае приятеля, врага, пришълеца или потенциалния сексуален партньор. Т.е. котката, както и кучето, е в състояние да усеща, регистрира и квалифицира различните видове заобикалящи я миризми. Получената ароматична информация, котката регистрира със специалния орган на Якобсон. Той е във формата на пура и е разположен на небцето в устната кухина, с която го свързва много тясно каналче. Органът на Якобсон реагира на миризми, които издават индивиди от срещуположния пол, готови за съешаване, или котки, дошли от чужди територии.

 

Котката може да възприема и да регистрира други външни импулси. Например, когато котката се движи през непозната местност, тя се ориентира по земния магнетизъм и разположението на Слънцето. Но по какъв начин и с помоща накои органи прави това засега не е известно. Невъзможно е да се обясни феноменът на котката за предчувствие на приближаващо земетресение, промяна в атмосферното налягане или даже на факта, че на следващия ден стопанинът и се готви да замине на почивка.

 

Другите сетивни органи са осезателните. Функцията им изпълняват специални косъмчета, които се наричат вибрисае. Най- дългите от този вид косми са мустаците, разположени на горната устна. С тяхна помощ котката получава най- разнообразна информация. Мустаците помагат на котката да ловува нощем. Такива косъмчета са разположени на горната устна, брадичката, веждите, както и на предните крайници. Когато котката се отбранява, мустаците са прилепнали към бузите и. Най- вероятно, именно със сетивните косъмчета котката чувства промяната в атмосферното налягане.

Много чувствителни осезателни органи са възглавничките на лапичките. Котката ги използва най- вече при запознаване с непознат предмет. Тя внимателно се приближава към него, след което го опипва с едната от лапичките, приближава се по- близо и го опипва отново, но вече и с двете лапички и още по- внимателно го души. Някои от сетивните рецептори на котката са разположени и върху езика и.

 

За разлика от човешката кожа, покритото с козина тяло на котката няма достатъчно органи за регистриране на температурата на въздуха. Затова котките безпроблемно понасят и най- големите жеги.

 

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

Коментари
Няма мнения, вашето ще бъде първото.
Добави коментaр 
От:
Коментар:
Въведете кода от картинката в ляво

 
0.371